Възникнала в Индия преди повече от 5000 години, Йога е най-древната система за физическо и духовно самоусъвършенстване. Съхранила се и еволюирала през вековете, системата Йога е световно популярна днес. Милиони хора по целия свят я практикуват и се радват на добро здраве и душевен мир. Едни от най-популярните последователи на Йога в наши дни са световноизвестните поп-изпълнители – Мадона и Стинг.

Има различни дефиниции и тълкувания на санскритската дума “йога”, но основно тя се превежда като “съединение” - йогина се стреми да съедини своята душа с космическото съзнание, с Божественото.

През II в пр. н.е. мъдреца Патанджали написва трактата "Йога Сутра", в който излага същноста на Йога под формата на кратки афоризми. В него той дефинира "йога" като "Йогаш читта-вритти ниродхах", т.е.:

• Йога е прекратяване модификациите на ума (съзнанието).
• Йога е пълният контрол над дейноста на съзнанието.

Системата йога се състои от 8 степени:

1. Яма - морални принципи
2. Нияма - дисциплина
3. Асана - телесна поза
4. Пранаяма - контрол над дишането
5. Пратяхара - контрол над сетивата
6. Дхарана - концентрация
7. Дхияна - медитация
8. Самадхи - свръхсъзнание.

Тази осемстепенна система се нарича Ащанга Йога (осемстепенна йога).

Първите четири степени съставят Хатха Йога (йога на усилието), занимаваща се с физическото тяло и имаща за цел поддържане на здравето и чистотата му, както и подготовка за следващите степени.

Останалите 5, 6, 7 и 8 степени образуват Раджа Йога (царска йога), занимаваща се с контрола над ума и използвайки медитацията, като основно средство за постигане на крайната цел в йога - свъхсъзнание.

1. Яма са ограничения, морални принципи. Включва:

• ахимса (ненасилие);
• сатия (придържане към истината);
• астея (некрадене);
• брахмачария (съхраняване и култивиране на сексуалната енергия);
• апариграха (непривързване).

2. Нияма е спазване на предписанията, дисциплина. Включва:

• шауча (чистота на ума и тялото);
• самтоша (удовлетвореност);
• тапас (съзнателно усилие за самовъзпитание, аскетизъм);
• свадхияя (изучаване на писанията и на себе си);
• Ишвара пранидхана (отдаване на Божественото).

3. Асана са статични телесни пози, психо-физически упражнения укрепващи тялото. Конструирани са така, че да оказват въздействие върху всички мускулни групи, органи и жлези. Много от тях имат и лечебен ефект. По дефиниция асана е стабилна и удобна поза. Счита се, че тя е овладяна, когато може да се заеме с лекота, без усилие и да се остане продължително време в нея, без напрежение. Акцента при тях е поставен върху упражнения огъвкавяващи и заздравяващи гръбнака и крайниците. Асаните се делят на няколко основни групи:

• Огъващи гръбнака пози - в Йога се смята че гръбначния стълб е “стълба на живота” и поддържането на здрав и гъвкъв гръбнак ни гарантира добро здраве и дълголетие. Тези пози огъват гръбнака напред, назад, настрани и го усукват. По този начин го поддържат здрав и гъвкав и успешно отстраняват рзлични здравословни проблеми в него.
• Обърнати пози - това са пози, при които главата е надолу, а краката нагоре. Те отлично тонизират и зареждат с енергия. Оказват благотворно влияние върху цялото тяло и се смятат за най-ефективните асани в Йога.
• Балансиращи пози - подобряват равновесието на тялото, заздравяват мускулатурата и засилват концентрацията на ума.
• Седящи пози - позите с кръстосани крака и изправен гръб се използват основно за практикуване на медитация и пранаяма.
• Пози за релаксация - използват се за пълно отпускане на тялото и успокояване на ума. Те възтановяват тялото и отстраняват всякакво телесно, умственно и психическо напрежение от него.

Съществуват и динамични упражнения наречени виняса, при които движението се синхронизира с дишането.

4. Пранаяма са дихателни техники за контрол над дишането, над жизнената енергия прана. Целта им е да засилят контрола над ума и процеса на осъзнаване, както и да подобрят и балансират циркулацията на енергиите в тялото. Те са мощно средство за акумулиране на жизнена енергия.

5. Пратяхара е процесът на отдръпване на сетивата от външните обекти и насочване на вниманието навътре към себе си. Целта е да се поставят сетивата под контрол за да не разсейват практикуващия и да го подготвят за предстоящия етап на концентрация.

6. Дхарана (концентрация) е съзнателен процес на еднонасоченост на вниманието, върху определен обект или процес. Обикновенно за обект на концентрация се използва тялото или някой негови части (например енергийните центрове чакри), както и процеса на дишане. Чрез техниките за концентрация се развива устойчивост на вниманието и се повишава способноста за съсредоточаване. Придобива се способност за съзнателен контрол над ума и мисловния процес.

7. Дхияна (медитация) е процеса, който се случва спонтанно след продължителна и задълбочена концентрация. Медитацията е особенно състояние на ума, в което съзнанието е напълно спокойно, а мисловният процес е спрял. Тялото и умът се сливат в едно и се изпитва вътрешно състояние на блаженство.

8. Самадхи е свръхсъзнателно състояние на съзнанието, съпроводено с чувство на върховно блаженство. При него се излиза извън рамките на фрагментарното съзнание и опита ограничен от сетивата и времево-пространствения континиум. Самадхи възниква спонтанно след продължителна и дълбока медитация и има различни степени. Това е крайната цел на Йога, при която йогина е напълно овладял себе си и придобил пълен контрол над дейността на съзнанието си, което довежда до цялостна трансформация на личноста.

Целта на Йога е да разберем, че всички ние сме свързани един с друг, че всички сме едно. У всички нас има едно сърце, едно съзнание и един Божествен източник - идеята на Йога е да успеем да осъзнаем това.